Откази от стихове, които не мога да забравя:

Отказ от "Кокаинов период"

На безумието.

Цигуларката на вечността

Свири в ушите на

Шофьора на магистралата

На живота

И на магистралата

На развалата.

Спасете душите на

Светците

Оставете моята

На крадците.

Смъртта ми е мъртва

И се казва Шмърт.

Дъртата стара писателка на поетите

И на пропуснатите

УДОВОЛСТВИЯ.

Имаш ли тяло?

Притежаваш ли го изцяло

Слуша ли те

Или ти бяга

Или дотяга с болки

Колкото и главата

Която иска да си отиде

И да живее сама

в един старчески дом

на края на планетата

или нещо от тоя род -

докато навън по света

се чува грохотта

на милиардите кредтини карти

повредени на парти

под синия небосвод

на един свят

който не иска да се отърве от своя жесток,

побелял

уморен,

недоспал

кокаинов период.

Тялото ще ти послужи

За да има с какво да умреш.

Винаги можеш да спреш

Ако искаш

Но никога няма да поискаш

Докато един ден не отидеш в банята

И не се погледнеш в огледалото

Където вече дават

ДРУГ.